кметство с. Бачево |
|
![]() |
Селото
е разположено в северната част на Разложката котловина, на 6 км северно
от гр.Разлог. Намира се в подножието на Югозапaдна Рила, на надмoрска
височина около 900 м. Автобусни връзки с Разлог. На 2,5 км югозападно
от Бачево, в местността Банище, има минерални извори. Климатът е преходносредиземноморски с изразено планинско влияние. През землището на селото текат река Седръч и притокът й Куда. В землището на Бачево се отглеждат главно тютюн, картофи, фуражни култури, овце, свине, коне. Горскотехнически участък (към Държавно лесничейство в Разлог) е специализиран в дърводобив. В местността Перивол, северозападно от селото, има база на Държавно ловно стопанство “Пирин” в Разлог за отглеждане на сърни, елени, муфлони, козирози и др. |
![]() |
В
Бачево има представителство на Българска пощенска банка АД. Селото е крупно.
Жилищният фонд е почти изцяло обновен. Селото е електрифицирано и водоснабдено,
частично канализирано. Голяма част от уличната мрежа са с трайна настилка.
Към читалището “Самообразование” (основано 1928 год.) има библиотека, киносалон, 1 мъжка и 3 женски певчески фолклорни групи и танцов състав. В Бачево има малка историческа музейна сбирка. Селото е изходен пункт на маршрути към билото на Капатнишкия и Парангалишкия дял на Югозападна Рила и към хижа “Македония”. Признато е за бански и климатичен курорт с местно значение (1976) |
![]() |
Забележителности - паметник на антифашиста Костадин Катранджиев, Параклис
"Св. Георги", извор с лековита вода в местността "Ръждавец". В местността Грамадите северно край селото, са открити следи от човешка дейност през новокаменната и каменно-медната епоха. Южно от тях има останки от тракийско и късноантично поселение. Южно от Бачево, в местността Тополите, са открити следи от тракоримско население с могилен некропол. На около 5 км югоизточно, в местността Градището, са запазени останки от късноантична крепост - входна врата, кула и следи от сгради. Покрай нея минава път- калдъръмената му настилка е запазена край валявицата на селото. В местността Марена (около 6 км северозападно) има останки от средновековна църква. В Бачево са открити следи от средновековно българско селище (IX - XI в.). |
![]() |
Има
2 версии за произхода на името на селото: от думата бачо (по-голям брат),
от бач (овчар) - свързано с поминъка на населението. През 1835 год.е построена
църквата “Св. Димитрий” (опожарена от турците през 1882, възстановена
след 1 г.). През 1835 е открито килийно училище (с учител поп Панайот
Илиев); през 1860 - новобългарско училищеще. Жители на селото подписват
прошението на населението от Разложко (2 март 1878) до руския главнокомандуващ
княз Николай Николаевич за освобождаване от властта на султана. Населението
участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879, при потушаването
му селото е разграбено и опожарено. Жители от Бачево подписват и изложението
молба до великия везир в Цариград за изпращане на българския владика и
официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888).
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 год. чета под командуването
на Коста Атанасов и Иван Грънчаров напада общината и я завзема. При потушаването
на въстанието част от селото отново е опожарено (15 септември), избити
са повече от 50 души. Бачево е освободено на 23 октомври 1912 от 27 пехотен чепински полк и от четата на Тачо Хаджистоенчев. |