Град Мехомия (Разлог) е старо тракийско селище. По предание в далечното минало на това място тракийски пълководец е извоювал победа над противника си. В чест на тази победа, образуваното тук селище той нарекъл " Махи Мия", която на тракийски и гръцки език значело" моя победа". С течение на времето, постепенно, хората в произношението на името " Мео Мия" за по-благозвучно и по-лесно произносимо, поставят буквата "х "в средата и името станало "Мехомия". В Разлог през 1925г., местните хора го наричали "Меомия" вместо Мехомия.
Към така създаденото населено място, в не много далечно минало, според почвените и растителни условия, постепенно се образуват отделни махалици, като всяка махала е имала своята малка църква и гробища.
Градът се мие от три реки: Църна река, Бела река и Язо. Те събират водите си от южния склон на Рила планина и източните поли на Пирин. В скоро време южните и югоизточните покрайнини на града ще допрат и до река Исток. /това вече е факт - бел. ред./ Няма друг град в България, който да се мие от четири реки.
Стари турски документи говорят, че цялата Разложка котловина е била обрасла с борова гора и я наричали "чам бахчеси" т.е. "борова градина". В местността " Катарино", в дерето "Скоко", е имало чарк за бичене на дъски. А по предание, така нар."Леската" (северният склон на "Голак" - "Тепси тепе") е била обрасла с борова гора и жителите на града са насичали греди за построяване на къщите си от нея.
Градът Мехомия като околийски център, заедно със селата, са съставяли така наречената Разложка околия - Разлог касабаси. През 1925 г. градът е преименуван на името на околията - Разлог.
През първата половина IX век, по времето на българския владетел Пресиян, войските му под водачеството на кавхан Исбул, се спуснали по долината на река Места към Разложко, Неврокопско и Кавала и по долината на река Кричим - Бук - до Бяло море. Оттогава Разложко е присъединено към българската държава. Надписът върху камъка, намерен при с. Филипи, североизточно от гр. Правища, потвърждава това. От 1382 г. до 1912 г., месец октомври, Разложко е под турска власт.
Центърът на града в миналото, па и сега, се нарича "пазаре". Тука са били конак, поща, военен клуб, джамия, турски училища, аптека и магазини. В средата на пазаре е била кулата с часовника. Около кулата са били прилепени бараки - малки дюкянчета, които беледието (общината) давала под наем. Собствени здания с дюкяни на пазаре са имали следните българи: Коджебашицки, Дункини, Крачански, Захови, Лесикови, Елчини (драглищкият хан) Максеви, Тумбеви, Каназиреви, Пене Бонков, Малчови, Миджилизови, а Билю Хаджицки имал и ковачница. Въобще цялата търговия е била в ръцете на българите. Турските дюкяни са били на Ибрахим ефенди, Рустем ефенди, Мустафа Чуруков и арнаутина Биберджията с дюкян под наем. "Бибер" на български значи "пипер" и по
неже той бил арнаутин (народно наименование на албанци - бел. ред.) наричали го Биберджията. При него можело да се намери всякаква стока. Ако нямал желаната, след поръчка, той веднага я доставял. Даже и лекарства се намирали у него.
Разните видове стоки в града са докарвани от Неврокоп, Сер, Драма, Кавал, Солун, Кочани и др. През лятото на 1912 г. Ибрахим ефенди от гр. Сер с камили докарал стоки и напълнил дюкяна си. Ние тогава за първи път видяхме камили.
Най-голямото и най-видното здание на пазаре е конака. Построяването му започва през 1903 г. на място, закупено от Катончови. В навечерието на въстанието от 1903 г.(това е Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание - бел. ред.), на конака е бил изграден само първият етаж с мазетата и гредоред за втория. В мазетата са били арестувани и бити видните българи от града в навечерието на войната от 1912 г. След дадената амнистия в 1904 г. до конака е построено по-малко здание, което е служило за затвор.
В навечерието на Балканската война на пазаре е имало 21 български къщи и дюкяни с 13 семейства.
Търговци - евреи в града не са живели. Търговци - гърци, обаче, е имало. Двама гърци са построили така наречената "Захова мааза", в нея са търгували, но като загубили в търговията, фалирали и през 1897 г. се принудили да продадат зданието за 200 турски лири на братя Захови. Затова се нарича "Захова мааза" . Двамата гърци напуснали града. След тях са дошли други гърци - Яне, Миял, Петре и Димитър Буюка. Наели магазини и почнали търговия. Яне се оженил за сестрата на Миял - Катерина. Но и на тях не им провървяло в търговията, може би и по други причини, но между Хуриета - 1908 г. и Балканската война, разпродали стоката и си заминали
за Гърция.
При гърците бил чирак българинът Димитър Буюка. За разлика от Димитър - гърка, го нарекли Димитър Чучука от турската дума "кючук" - "малък". Димитър Чучука е родом от с. Тешово, Неврокопско. Баща му се казвал Стоян, а дядо му бил свещеник. Останал сирак и тръгнал с тези гърци да им чиракува. Оженил се в с. Банско за Магделина Попатанасова. Те си родили син Георги и две дъщери. Димитър Чучука се поминал
през 1904 г.
Синът Георги Димитров се занимавал с фотография, плетачество и други занаяти. Той е първият кмет - комунист в 1920 г. в гр. Мехомия. Починал в София през 1925 г. от нервно разстройство. От пазаре, лъчеобразно встрани са наредени махалите.
С постепенното увеличаване на жителите на махалите, последните, с вътрешните си краища се съединили с центъра. Градът е образуван от седем махали...