ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЧЕШМА

Таня Бонкова,

14.04.1998 г.

На мраморната чешма с много вкусна вода, която никога не пресъхне личат години, издълбани върху камъка. Първата е 927, другата е 1877 и последната - 1927. Има и два надписа "Просветата е основа на свободата" и "Духовната мощ на народа е залог за свободата"
Първата година - най-отдалечената във времето - това е годината на смъртта на цар Симеон и възкачването на престола от сина му - цар Петър. Това обаче едва ли би бил поводът, дал основание за издялване на надписа.
Трудно е да се каже дали надписът е свързан и с началото на царуването на Петър. По-разбираемо е да се допусне, че майсторът е запечатъл за поколенията годината на признаване на Българската патриаршия от страна на Византия, а тя е тъкмо 927. Само няколко месеца след като цар Петър поема управлението на държавата, бил подписан договор между, него и император Роман Лакапин, въз основа на който Цариградският патриарх и императорският синклит/сенат/ са признали Българскаа патриаршия за канонична.


Има ли конкретна връзка с Разлог? Разложкият край е известен с големия брой църкви, останките на които могат да се видят около всяко едно селище. За други съдим единствено по наименованията на местностите, както и от народните предания.  За обслужването на църквите е било, необходимо наличието на множество свещеници. За "Разложките попове" е говори още в Хрисовула на цар Иван Шишман, който се пази в Рилския манастир,а в местността "Баба Цвета" на "Предел" имало манастир на името на Свети Георги, където било гробището за погребения на духовниците. Някога в Разлог съществувало мгъщо духовно братство. Възможно е официалното признаване на българската църква за патриаршеска да е  дало тласък за неговата по-нататъшна дейност, чиито следи и благотворно влияние са съхранени и до днес. Например с надписа на чешмата, който възбужда любопитството на спрелия да утоли жаждата си минувач. Г-жа Макрева ми разказва, че през 1923 г. убили пред чешмата на площада един комита (от ВМРО). Имало престрелка между комунисти и комити. Видяла убития, когато покривали с чершаф. Дядо Николай Кутин обяснява по друг начин случилотосе. Казва, че в Разлог дошла група зидари да работят на строежа на гимназията, която е съвсем близо до чешмата. Един от работниците не получил дължимото за своята работа и през прозореца на новостроящата се сграда застрелял с пушка главния майстор. Никола Кутлин бил наблизо и станал свидетел на случилото се.

Срещу чешмата, резделен а с широка каменна пътека, се намира паметникът на героите от Илинденско-Преображенското въстание. Паметникът е построен със средства на жителите на цялата Крапа махала през 1936 г. По повод жертвите, които дала махалата във въстането от 15 септември 1903-та година. Бил докаран отнякъде на части в кашони.
В старо време, на мястото на днешната градина имало християнско гробище. В двора на Катерина Макриева, по баща Дончева, от която почерпих настоящите сведения, все още се намира каменна плоча с кръст и името на Елена – единствена следа от нявгашен паметник, пренесен от гробището.
Едновременно с паметника била поставена желязна ограда. Оградата била доста голяма. Около паметника имало добро подържана градинка, за която се грижели гражданита от Крапата махала.
Желязната ограда била преместена от кмета Попадиин на паметника на братя Юрукови в Дългата махала, тъй като там оградата била дървена и рухнала.  Оградата престояла в Дългата махала, не била веднага сложена. От Крапата махала отишли и си взели обратно оградата. Градинката се разширила през 1958-1959 година, оградата била недостатъчна и като я взели от Дългата махала, поставили я пред новата гимназия – сега НУ „Никола Парапунов”. През 1936 г. , когато копаели основите на оградата, намерили костите на убитите през 1903-та година. Баба Божана Кукова (Парапунова) взела във футата си кокалите точно от мястото, където се копаел бордюра. Отнесла ги на днешните гробища.
На паметника има издълбани имена – четиридесет и две (42) – на загиналите от Крапата махала. Има и пропуснати имаена, но са малко.
Когато поставяли паметника, там, където било някогашното гробища, една жена от махалата посадила четири ореха. После, по времето на Атанас Попадиин, за да се изравни почвата, унищожили трите ореха. Останал само един, който стои до днес. Попадиин искал да отреже и него, но Петър Манов го спрял. Вътре, в ограденото място около паметника, правели курбан на Илинденден в памет на избитите, а след това променили датата на света Троица (свети Дух). Веднага хората забравили да колят курбан и имало наводнение.
Край паметника минавала река – част от Язо. На мястото на днешната туристическа спалня имало воденици. Кмета Попадиин унищожил водениците. В близост до днешната градинка пред музея имало няколко чешми.  Гиризовата чешма била пред Копанароват къща (пред Рункови). Извирала е от техния двор. Имало чешма пред Хаджиеви (Петър Хаджиев – Йотето). Не е била изворна, а хваната с дървени тръби под  земята (от реката)  но била чиста (за Рунковат – водата била все чиста, дори когато реката била мътна).
Имало чешма до Цуцуманови – над сегашната кръчма „Телевизора” (в момента нова сграда) – речна вода, с дървени тръби, дървен чопор, дървено корито.
В градинката с паметника, където сега е орехът, имало квартална чешма, правена преди 1944-та година, с вода от водопровода. През 1959-та година, когато трябвало да открият къщата-музей „Никола Парапунов”, решили да преместят чешмата, тъй като засенчвала изгледа към музея откъм пътя. Тогава донесли чешмата от площада в центъра на Разлог, която била разположена между сегашната чешмичка и двете залепени павилиончета до старата акация. Инициативата за преместването на чешмата с трите години и надписите принадлежала на покойния вече Петър Манов. Последното го научих освен от г-жа Макреева и от дядо Никола Кутлин – деветдесет годишен старец, здрав, с добра памет.

 

 

 

 

 

Историята на една чешма