В местността Столоватец (на около 5 км западно от Разлог) са открити останки от тракийско светилище от края на бронзовата и началото на желязната епоха; личат руини от зидове, градени от ломени камъни. Намерени са и 2 големи мраморни плочи с релефна украса, свързани със светилище, посветено на слънцето. На около 2 км източно от града, в гроб от античен некропол, са намерени железен меч и 2 ножа, 6 торкви, пръстен, гривна и фибула. На около 10 км западно от Разлог, в близост до местността Предел, има останки от антично селище (паметник на културата). На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V - VI в., известна под името “Свети Илия” (паметник на културата), с полукръгла апсида; запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др. От късноантичната епоха са крепостта в северните склонове на Пирин (в местността Калята, на около 19 км югозападно от Разлог) и селището в подножието на тези склонове (местността Круша, на около 8 км югозападно от Разлог) - паметници на културата. В този район е намерена находка от тетрадрахми от Филип II Македонски (359 - 336 г. пр. н. е.). През средновековието животът в Круше продължава - открити са останки от селища, плосък некропол и от малка еднокорабна едноапсидна църква, наречена “Писаната”, вероятно заради стенописите, които е имала (пaмeтник на културата). От същото време са останките oт църквата “Св. Троица”, на около 2 км южно от града (паметник на културата); по своя план се причислява към един ранен стадий от развитието на кръстокуполните църкви в България. В близост до “Писаната” църква личат основите на късносредновековна църква (вероятно триконхална), наречена “Бялата църква” (паметник на културата). В местността Катарино (на около 7 км западно от Разлог) се намира църквата “Света Катерина”, строена в началните години на осм. период, по-късно разрушена (паметник на културата); днес е реставрирана. Вероятно местността е била култово място на траки и славяни.

За пръв път името Разлог се споменава в дарствената грамота на византийския император Василий II (976 г. - 1025) от 1019 год. В Рилската грамота 1378 год.на цар Иван Шишман (1371 - 1393) при изброяването на подвластните на Рилския манастир селища се среща и израза “разложките попове”. В османския регистър на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 год. за пръв път се споменава под името Мехомия като село, прилежащо към Разложка каза; в селото живеят 23 джелепкешански домакинства. В редица османски документи от XVII - XIX век се среща и с имената Мехомия, Мехом и Михомия. По данни от османския регистър от 1643 - 1644 год.в селото са регистрирани 62 християнски домакинства, които до средата на века намаляват на 55; част от населението е помохамеданчено.

През ХVIII век Рилският манастир открива метох в Мехомия. В края на XVIII век е създадено килийно училище с пръв учител Йосиф Манзурски. Поминък на населението през XIX век са земеделието (главно царевица) и животновъдството; от занаятите са развити грънчарството и златарството. Според Васил Кънчов в края на века всяка неделя се провежда панаир. През 1834 год. е построена църквата “Свети Георги”. През 1835 год. по инициатива на учителя Михаил Манзурски в двора на църквата е построена сграда за килийно училище. През 1858 год. при учителя Иван Попмихайлов училището прераства в новобългарско. През 1891 год. е построена двуетажна сграда за мехомийското българско класно училище “Св. Св. Кирил и Методий”, през 1894 год. е открита пълна прогимназия.

През 1869 год. в къщата на Кипре Максев, Васил Левски основава революционен комитетт в състав от 12 души. При подготовката на Априлското въстание 1876 год. под ръководството на Кузман Поптомов (Шарланджията) е основан местен революционен комитет и Мехомия е включена в IV (Панагюрски) революционен окръг. Местните ръководители са арестувани, градът не въстава. Като опълченци в Руско-турската освободителна война 1877 - 1878 год. участвуват и 7 души от Мехомия. Жители на града подписват прошението на населението от Разложко (2 март 1878 год. ) до руския главнокомандуващ княз Николай Николаевич за освобождаването им от властта на султана. Жители на Мехомия подписват и изложението молба до Великия везир за изпращане на българския владика и за официално признаване на българските общини в Разложко (15 ноември 1888 год.). През 1889 год. е образувана Разложката българска община. През 1895 год. за пръв път в Мехомия е чествуван празникът на славянските първоучители Кирил и Методий.

В края на XIX век селището има 4970 жители - 3200 българи - християни, 1460 българи - мюсюлмани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани. През 1896 год. Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 год. група четници навлизат в града (14 септември) и започват да действуват заедно с местните въстаници, но очакваното нападение на главните сили откъм Рила не се осъществява. Турската войска и башибозук избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от жителите бягат в освободените български земи. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 год. има 3235 жители българи - християни. През 1909 год. е основано дружество на Българския учителски съюз в Турция. Градът е освободен от османското иго на 11/24 октомври 1912 год. Турското население се изтегля с отстъпващата турска войска.

Основен поминък на населението е земеделието. През 1913 год. се откриват агенции на Българската народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, през 1926 год. - на Популярната банка. Началото на кооперативното движение се поставя с учредяването на горската трудовопроизводителна кооперация “Джинджирица” и клон на кооперация “Освобождение” - 1920 год. ; по-късно се учредяват и други кооперативни сдружения и водният синдикат “Елтепе” (1942 год. ). През 1918 год. е образувана група на БКП, през 1919 год. - земеделска дружба. През 1919 год. е проведено протестно събрание против несправедливите решения на Ньойския мирен договор

HISTORY

The town of Razlog (13,911 inhabitants, known as Mehomia until 1923), is the economic, cultural and administrative center of Razlog Municipality, and brings the spirit of the Bulgarian Revival and culture. Having visited the town, you will be able to see over 41 houses built in the typical architectural style of the Razlog-Chepino houses, which have been declared as cultural monuments. The old houses (built in 1930) situated in the town’s center, the verdancy of the parks’ areas, the freshness of the plentiful water, and the great panorama views towards Pirin and Rila Mountains affect the unforgettable feeling of the visitor. The “Sveto Blagoveshtenie” and “Sveti Georgi” churches, the town’s History Museum, the Kpire Maxev house, and the fulling-mill on the Yazo River are only some of the local landmarks.
In the site of Stolovatets (situated on 5 km to the West from Razlog) there are remains of a Thracian sanctuary found, dated from the end of the Bronze Epoch and the beginning of the Iron Epoch. There are also two big marble plates with embossed decoration found, related to a sanctuary, dedicated to the sun. Almost 2 kilometres away from the town, in an ancient necropolis, there were an iron sword and two knives found, as well as rings, a bracelet and a fibula. There are remains of an ancient village (cultural monument) on 10 um away from Razlog, near the site of Predel. On 11 km northwest from the town there are remains of the Early-Christianity (5th-6th century) church, know as the “Saint Ilia” church, which is declared a cultural monument. Parts of the altar wall are very well preserved, also mouldings and columns with leaf-shaped decoration.
Other cultural monuments are the castle from the Late Ancient ages, situated in the north foot of the Pirin Mountain (in the Kalyata site, on 19 km southwest from Razlog), as well as the ancient village in the foot of these slopes (the site of Krushe, 8 km southwest from Razlog). During the Middle Ages life in the site of Krushe is continuing – there are remains of villages found, a flat necropolis and a small church, called “Pisanata” (“The Painted Church”), most probably because of the wall-paintings inside. From the same period are the remains of the “Holy Trinity” church (2 km west from the town). Near the “Pisanata” church is the foundation of a Late-Middle-Ages church, called “The White Church” which is also declared as a cultural monument. Another interesting landmark is the “Saint Ekaterina” church situated in the site of Katarino, built in the beginning of the Ottoman slavery, later destroyed, but today it is restored. Probably the site has been a cult place for Thracians and Slavs.

The name “Razlog” is mentioned for the first time in a Gift Charter of the Byzantine emperor Vasilii the Second (976 - 1025) in 1019. In the Rila Charter from 1378 issued by the Bulgarian tsar Ivan Shishman (1371 - 1393) in the list of the villages under the authority of the Rila Monastery, there is the expression “Razlog priests”. In the Ottoman Shepherds’ Register dated 1576 the town was mentioned for the first time under the name of Mehomia as a village, adjoining to the Razlog “kahza”. It is mentioned in a number of Ottoman documents from the period between the 17th and the 19th century with the names of Mehomia, Mehom, and Mihomia. According to the data in the Ottoman Register since 1643-1644, there are 62 Christian families registered in the village, whose number decreases to 55 until the end of the century. Part of the population was pushed to accept the Muslim religion.

During the 18th century the Rila Monastery established a nunnery in Mehomia. The first monastery school was founded in the end of the 18th century, having its first teacher – Mr. Yosif Manzurski. The main means of living for the population during the 19th century were agriculture (especially growing corn), as well as stockbreeding. The most developed crafts were pottery and jewellery. There were fairs organized in the end of every week. The “Saint Georgi” church was built in 1834. In 1835 under the initiative of the teacher Mr. Mihail Manzurski, a monastery school was built in the church’s yard. In 1858 the school expands to a New-Bulgarian school. In 1891 a massive two-floor building was built for the establishment of the Mehomian Bulgarian Classes School “Saint Cyril and Saint Methodius”. The first high school was opened in 1894.
In 1869 in the house of Kipre Maxev, the famous revolutionist Vasil Levski established a Revolution Committee with 12 other members. During the preparations for the April Riot in 1876 another active rebel – Kuzman Poptomov formed a local Revolution Committee. Then the town of Mehomia was included in the 4th (Panagyurishte) revolution region. The local leaders were arrested, and the town did not revolt. Seven people from Mehomia participated as rebels in the Russian-Turkish Freedom War in 1877 – 1878. Citizens of the town signed the request of the population from the Razlog region (March 2, 1878) to the Russian commander-in-chief Knyaz Nikolai Nikolaevich, for setting them free from Ottoman slavery. Citizens of Mehomia sign also the request to the Grand Vizir for sending a Bulgarian bishop and for the official recognition of the Bulgarian municipalities in the Razlog region (November 15, 1888). The Razlog Bulgarian Municipality was established officially in 1889. In 1895 the National holiday of the Slavonic teachers Cyril and Methodius was celebrated in Mehomia for the first time.

In the end of the 19th century there are 4,970 people lining in the village: 3,200 of them are Bulgarians who are Christians, 1,460 Bulgarians who are Muslims, 80 Turks, 30 Wallachs and 200 Romas. In 1896 the famous revolutionist Gotze Delchev established a committee of the Inner Macedonian-Odrin Revolution Organization. During the Ilinden-Preobrajenie Riot in 1903, a group of rebels come into the town (it happened on September 14) and began joint actions together with the local revolutionists, but the expected attack of the main forces from the side of Rila Mountain was not realized. The Turkish army killed almost 45 people and burn more than 200 houses. Part of the inhabitants escaped towards the free Bulgarian territories. According to the data kept by the Nevrokop Bishopric, there are 3,235 Bulgarian Christians living in the village in 1907. In 1909 the first association of the Bulgarian Teachers’ Union was found in Turkey. The town of Razlog was set free from the Ottomans slavery on the October 24, 1912. The Turks leave the town together with the retreating Turkish army.
The main means of living for the population is agriculture. In 1913 there are agencies of the Bulgarian National Bank and the Bulgarian Agriculture and Co-operative Bank opened. Later in 1926a branch of the Popular Bank was opened in town. The beginning of the co-operative movement was put with the establishment of the forestry labour and productive co-operation called “Djindjiritsa”, as well as the foundation of the “Osvobozhdenie Co-operation” branch. Later there are other co-operative associations formed, like the water distribution and supply union “Eltepe” (1942). In 1918 the first political group was formed – the one of the Bulgarian Communist Party. The Agricultural party group was formed in 1919. A big demonstration against the unfair decisions of the Neuy Peace Treaty was organized the same year.

обратно